Полиетилен

Полиетиленът (ПЕ, PE) е най-разпространеният вид пластмаса в света. Основното му приложение е в опаковъчната индустрия – за производство на фолио, торби, пликове, чували, контейнери, бутилки и други. Съществуват много различни видове полиетилен, като повечето от тях имат химичната формула (C₂H₄)_n.

Полиетилен в производството на Елпласт

В собствената си производствена база в Асеновград преработваме полиетилен на 10 екструдера с капацитет 200 тона месечно. От полиетилен с ниска плътност (LDPE) произвеждаме полиетиленови опаковки – фолио, ръкав, полуръкав, чували, торби и пликове с дебелина от 25 до 200 микрона. От линеен полиетилен с ниска плътност (LLDPE) произвеждаме стреч фолио, а от рециклиран полиетилен – опаковки от вторичен материал. От полиетилен екструдираме и опаковъчни мрежи тип гаца.

Физични свойства

Полиетиленът е термопластичен полимер, изграден от дълги въглеводородни вериги. В зависимост от молекулната маса и кристалността може да се наблюдава характерна точка на топене, която варира значително при различните видове полиетилен. При най-разпространените марки полиетилен с ниска плътност (LDPE) точката на топене е между 105 и 110 °C, а при полиетилена с висока плътност (HDPE) – между 120 и 130 °C.

Химични характеристики

Повечето марки полиетилен с ниска, средна и висока плътност (LDPE, MDPE и HDPE) имат отлична химична устойчивост – не реагират със силни киселини и основи и са устойчиви на слаби окислители. Полиетиленът гори бавно със син пламък с жълт връх и мирише на парафин. След отстраняване от източника на топлина горенето продължава, като се образуват капки стопилка. При стайна температура полиетиленът не се разтваря; при повишени температури може да бъде разтворен в ароматни въглеводороди като толуен или ксилен или в хлорирани разтворители като трихлороетан и трихлоробензен.

Класификация на видовете полиетилен

Полиетиленът се разделя на няколко групи в зависимост от плътността и разклонеността на веригата. Механичните му характеристики зависят най-вече от разклонеността на молекулната верига, кристалната структура и молекулната маса. Най-използваните видове са HDPE, LLDPE и LDPE.

• Полиетилен с ултрависока молекулна маса (UHMWPE) – молекулната му маса обикновено е между 3 и 6 милиона, което го прави изключително твърд и здрав материал. Използва се за машинни части от инженерни пластмаси, лагери, зъбни колела, предпазни кантове, защитни жилетки и медицински импланти.
• Полиетилен с висока плътност (HDPE) – плътност 0,941 g/cm? и повече. Има слабо разклонена верига и висока якост на опън. Използва се в опаковъчната индустрия – торби, чували, пликове, туби, пластмасови тръби, играчки и други.
• Полиетилен със средна плътност (MDPE) – плътност от 0,926 до 0,940 g/cm?. Има висока ударна якост и като цяло добри механични свойства и е по-устойчив на напукване от HDPE. Използва се основно за газопроводни тръби и фитинги, подсилени торби и калъфи, капачки за бутилки и термосвиваемо фолио.
• Линеен полиетилен с ниска плътност (LLDPE) – линеен полимер с голям брой къси разклонения, получен чрез кополимеризация на етилен с късоверижни алфа-олефини. Плътността му е от 0,915 до 0,925 g/cm?. Има по-висока якост на опън от LDPE и го превъзхожда по ударна якост, устойчивост на раздиране и пробиване. Използва се за тънки фолиа, торби, кабелни канали, кофи, тръби и други, а най-широко приложение намира в производството на стреч фолио заради отличните си механични свойства и високата си разтегливост.
• Полиетилен с ниска плътност (LDPE) – плътност от 0,910 до 0,940 g/cm?. Има голям брой къси и дълги разклонения, по-ниска кристалност, по-ниска якост на опън и по-висока пластичност от останалите видове. Използва се както за фолиа, така и за твърди контейнери, а най-често – за опаковки от полиетиленово фолио.